-
1 cité
f. (lat. civitas, atis) 1. голям град; 2. най-старата част на град; 3. квартал; 4. гражданство; droit de cité юр. право на гражданство; 5. ист. град-държава (в Древна Гърция); 6. вилна зона. Ќ avoir droit de cité имам право да бъда приет, допуснат някъде; cité lacustre археол. езерно селище (наколно); cité ouvrière работническо селище; cité universitaire университетско градче; cité d'urgence временен лагер в случай на бедствие; cité parlementaire (Квебек) парламентарен комплекс. Ќ Ant. campagne. Ќ Hom. citer. -
2 grêle2
f. (de grêler) 1. град, градушка; 2. прен. град, голямо количество, изобилие от нещо; une grêle2 de balles град от куршуми; une grêle2 d'injures водопад от ругатни. -
3 place
f. (lat. pop. °plattea, class. platea) 1. място; а la même place на същото място; rester en place стоя на едно място, стоя неподвижно; 2. седалка, място (в театър, кино и др.); payer demi-place, place entière плащам половин билет ( за място), плащам цял билет; 3. място, длъжност, служба, работа; 4. площад; place d'arme воен. площад, където става военен парад; place d'une ville grecque площад в гръцки град; place forte укрепление; voiture de place такси; 5. всички търговци и банкери на един град (пиаца); la place de Paris търговците и банкерите на Париж; 6. гарнизонен град; 7. място, положение, ситуация; se mettre а la place de qqn. поставям се в положението на някого; 8. ред, разположение, място; objet qui change de place предмет, на когото променят местоположението; place des mots dans une phrase ред на думите в изречение; 9. loc. adv. sur place, en place на място, на самото място; 10. loc. prep. а la place de на мястото на, вместо; 11. interj. en place! (а vos places!) по местата си! place а! сторете място. Ќ faire place nette освобождавам място от предмети или хора, които пречат; уволнявам служители, прислужници; remettre qqn. а sa place поставям някого на мястото му; place frontière пограничен укрепeí пункт; rester sur place не мърдам от мястото си; place de voitures паркинг за наемни коли; de place en place тук-таме, на места; sur place на същото място; prendre place настанявам се. -
4 garnison
f. (de garnir) 1. гарнизон, войскова част на гарнизон; 2. гарнизон; град, където има войскова част на гарнизон; changer de garnison отивам на служба в друг гарнизонен град; vie de garnison гарнизонен живот. -
5 grêleux,
se adj. (de grêle2) 1. който има вид на град; 2. който предвещава град. -
6 accolage
m. (de accoler) град. привързване клони на дърво или лоза към някоя опора. -
7 accolure
f. (de accoler) 1. град. връв за закрепяне на лозите; 2. техн. връзване на стволове на дървета, които се спускат по река. -
8 agglomération
f. (du lat. agglomerare) 1. натрупване, спояване; 2. прен. съюзяване, обединяване; 3. поселище, населено място; голям град заедно с предградията. -
9 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
10 âme
f. (lat. anima) 1. душа, дух; âme noble благородна душа; chanter avec âme пея с чувство; 2. чувство, израз; 3. жител; ville de 30 000 âmes град с 30 000 жители; 4. прен. същност, същина; 5. техн. главна част на машина или самата машина; 6. сърцевина (на машина, греда и др.); 7. душевност; l'âme d'un peuple народна душевност; 8. mon âme, ma chère âme (terme d'affection) мила моя, душичке; 9. душа, център на компания, веселие, съзаклятие и др. Ќ avoir l'âme navrée отчаян съм, сърцето ми се къса; l'âme d'un canon цев, дуло на оръдие; l'âme d'un violon малко дървено цилиндрично късче във вътрешността на цигулката; rendre l'âme умирам, издъхвам; se donner corps et âme отдавам се изцяло (на нещо); je jure sur mon âme кълна се в честта си; une bonne âme добродушен човек; comme une âme en peine тъжно, самотно; а fendre l'âme много покъртителен, вълнуващ; recommander son âme а Dieu подготвям се за смъртта като се моля. Ќ Ant. corps. -
11 approche
f. (de approcher) 1. приближаване, доближаване, достъп; 2. pl. околности; 3. воен. вход, достъп; travaux d'approche земен изкоп, който води до обсаден град или крепост; une њuvre d'une approche difficile труднодостъпно (трудно разбираемо) произведение; 4. прен. разстояние между две букви; 5. знак за приближаване (или разделяне) на две букви или думи; 6. loc. prép. а l'approche de близо до, при настъпването на, при пристигането на; aux approches de в съседство с. Ќ lunette d'approche физ. далекоглед. -
12 arcure
f. (de arquer) 1. извитост във форма на дъга; 2. град. подрязване на клон, така че да плододава повече. -
13 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
14 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
15 artère
f. (lat. d'o. gr. arteria) 1. анат. артерия; 2. сухоземен или воден път с голямо съобщително значение; голяма улица в град. -
16 assiéger
v.tr. (de a- et siége) 1. обсаждам; assiéger une ville обсаждам град; 2. заграждам, задръствам (улица, учреждение); 3. прен. безпокоя, досаждам, измъчвам. -
17 assiette
f. (lat. pop. °assedita) I. 1. чиния; une assiette plate плитка чиния; 2. съдържание на чиния; II. 1. начин на седене; 2. мор. устойчивост; 3. разположение, местоположение (на град, крепост); 4. основа; l'assiette de impôt основата за разпределение на данък. Ќ être dans son assiette добре съм разположен; il n'est pas dans son assiette той не се чувства добре разположен. -
18 atomiser
v. tr. (de atome) 1. раздробявам, разпръсквам (на малки части); 2. подлагам на атомна радиация (след атомен взрив); ville atomisée облъчен град (след атомен взрив); s'atomiser разделям се на малки части. -
19 banlieue
f. (lat. banleuca) околност ( на град), предградие; habiter en banlieue живея в предградията. -
20 barrière
f. (de barre) 1. бариера, преграда; 2. ост. градска врата; 3. ист. бюро при вход на град за събиране на акциз; 4. физ. граница; barrière thermique термична граница (за самолетни полети с висока скорост); 5. прен. препятствие; barrière de corail коралов нанос, риф; être de l'autre côté de la barrière от противниковия лагер съм; barrières douanières митнически ограничения; barrière de diffusion филтър за отделяне на изотопи ? 235 и ? 238 на урана. Ќ Ant. accès, ouverture.
См. также в других словарях:
Град (РСЗО) — 122 мм реактивная система залпового огня БM 21 Град БМ 21 на базе Урал 375Д … Википедия
ГРАД-квартет — ГРАД Квартет … Википедия
ГРАД — 1. ГРАД1, града, муж. 1. Один из видов атмосферных осадков, выпадающий небольшими ледяными шариками. Град побил посевы. Шел дождь с градом. Град величиною с орех. 2. перен., только ед. Множество (о чем нибудь осыпающем, поражающем; книжн.). Град… … Толковый словарь Ушакова
ГРАД — 1. ГРАД1, града, муж. 1. Один из видов атмосферных осадков, выпадающий небольшими ледяными шариками. Град побил посевы. Шел дождь с градом. Град величиною с орех. 2. перен., только ед. Множество (о чем нибудь осыпающем, поражающем; книжн.). Град… … Толковый словарь Ушакова
град — 1. ГРАД1, града, муж. 1. Один из видов атмосферных осадков, выпадающий небольшими ледяными шариками. Град побил посевы. Шел дождь с градом. Град величиною с орех. 2. перен., только ед. Множество (о чем нибудь осыпающем, поражающем; книжн.). Град… … Толковый словарь Ушакова
ГРАД — 1. ГРАД1, града, муж. 1. Один из видов атмосферных осадков, выпадающий небольшими ледяными шариками. Град побил посевы. Шел дождь с градом. Град величиною с орех. 2. перен., только ед. Множество (о чем нибудь осыпающем, поражающем; книжн.). Град… … Толковый словарь Ушакова
ГРАД — 1. ГРАД1, града, муж. 1. Один из видов атмосферных осадков, выпадающий небольшими ледяными шариками. Град побил посевы. Шел дождь с градом. Град величиною с орех. 2. перен., только ед. Множество (о чем нибудь осыпающем, поражающем; книжн.). Град… … Толковый словарь Ушакова
град — 1. ГРАД1, града, муж. 1. Один из видов атмосферных осадков, выпадающий небольшими ледяными шариками. Град побил посевы. Шел дождь с градом. Град величиною с орех. 2. перен., только ед. Множество (о чем нибудь осыпающем, поражающем; книжн.). Град… … Толковый словарь Ушакова
ГРАД — муж. замороженные на воздухе дождевые капли; в самом мелком виде, крупа. Град зернистый, обыкновенный, с горох; град орешковый, с русский орех: град с голубиное, с куриное яйцо; град ивернями, не круглый, как бы ледяными осколками. Град пуль,… … Толковый словарь Даля
ГРАД — муж. замороженные на воздухе дождевые капли; в самом мелком виде, крупа. Град зернистый, обыкновенный, с горох; град орешковый, с русский орех: град с голубиное, с куриное яйцо; град ивернями, не круглый, как бы ледяными осколками. Град пуль,… … Толковый словарь Даля
Град (фильм) — Град азерб. Dolu … Википедия
